US експерт: Защо шефът на Пентагона се обади на руския си колега?

Стивън Брайън, Weapons and Strategy

На 25 юни министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин се обади по телефона на руския министър на отбраната Андрей Белоусов. Това беше първият контакт между ръководителите на отбраната на САЩ и Русия от повече от година и беше иницииран от Остин. Беше ли полезен разговорът?

Има много малко информация за съдържанието на разговора. Както Пентагонът, така и руското министерство на отбраната дадха лаконични отчети, но те не съвпадат един с друг.

Според Пентагона Остин е подчертал „важността на поддържането на линиите за комуникация“. Това стана, след като американска ракета ATACMS удари плаж в Севастопол, Крим.

Вследствие на нападението посланикът на САЩ в Москва Лин Трейси беше извикана в руското външно министерство. Според новинарските съобщения руснаците официално са предупредили посланика, че след нападението в Крим ще последва ответен удар.

След това руски военни блогъри пуснаха съобщения, че руснаците са свалили американски дрон Global Hawk над Черно море. САЩ обаче заявиха, че техният дрон, за който се предполага, че е участвал в насочването, идентифициран като RQ-4 Global Hawk, се е върнал безопасно в базата си в Сигонела (Сицилия).

САЩ поддържат минимални контакти с Русия и то само по конкретни въпроси, включително потенциална размяна на политически затворници. Като цяло американската позиция е да изолират Русия и да не водят диалог по Украйна или други въпроси на сигурността.

Преди атаката в Крим Украйна извърши две атаки с дронове срещу руски стратегически радарни станции за ранно предупреждение. Такива атаки биха изисквали помощ от САЩ/НАТО за насочване, включително тактики за избягване на руската противовъздушна отбрана. За разлика от САЩ, които разполагат със сателитни възможности за ранно предупреждение, руснаците разчитат на наземни радари, които могат да алармират противовъздушната отбрана, предназначена да прехваща балистични ракети.

В деня на атаката срещу плажа на Севастопол (23 юни) четири ракети ATACMS бяха изстреляни по радарната база NIP-16 – Център за далечни космически комуникации във Витино, Крим.
Според russianspaceweb.com NIP-16 е предназначен за хостване на комуникационния комплекс за далечния космос „Плутон“, който може да поддържа контакт с космически кораби до невероятно разстояние от 300 милиона километра. Подобна способност би била достатъчна за насочване на мисии извън орбитата на Марс. Антените на „Плутон“ са проектирани да изпращат команди, да проследяват траектории и да получават и дешифрират телеметрия от космически кораби. В допълнение, същият комплекс може да се използва за отразяване на радиовълни от повърхностите на Марс и Венера.

NIP-16 във Витино е под контрола на руското министерство на отбраната. Не е ясно дали играе роля във войната в Украйна или е свързан с руската система за ранно предупреждение. Според сателитни изображения базата Витино изглежда е оцеляла след украинската атака.

На 26 юни, ден след обаждането на Остин, украинските военни обстреляха станция за радиационен мониторинг близо до Запорожката атомна електроцентрала, най-голямото подобно съоръжение в Европа. Нападението беше насочено към станция за наблюдение във Велика Знаменка, село на около 15 километра западно от ядреното съоръжение. Станцията за наблюдение беше унищожена при нападението. Станция „Велика Знаменка“ е една от групата такива станции, използвани за наблюдение на потенциални изтичания на радиация. От известно време Украйна заплашва атомната електроцентрала.

Руският прочит

Руският прочит на разговора не е за поддържане на комуникации. Руснаците съобщиха, че Белоусов и Остин са „разменили мнения относно ситуацията около Украйна“.

​Белоусов, според руското министерство на отбраната, ​„посочи опасността от по-нататъшна ескалация на ситуацията във връзка с продължаващите доставки на американски оръжия за въоръжените сили на Украйна​“. Министерството добави: „Бяха обсъдени и други въпроси“.

​Обсъждането на „ситуацията около Украйна“ може да е препратка към операциите на САЩ в Черно море, подкрепящи атаките на Украйна срещу Крим и на руска територия, въпреки че това са само спекулации.

Ясно е, че руският фокус в разговора е бил върху ескалацията и потенциално по-голяма война. Акцентът на Остин върху „поддържането на комуникационни линии“ е очевидно ироничен, тъй като няма значителни комуникационни линии и Министерството на отбраната на САЩ, заедно с останалата част от правителството на САЩ, поддържа политика на изолиране на Русия и невключване в полезен диалог.

Времето ще покаже дали това е било само превантивно обезвреждащо упражнение на Остин заради руските заплахи за отмъщение – или сериозен опит за влизане в по-значими контакти с Русия.

За автора

Стивън Брайън е служил като директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ и като помощник заместник-министър на отбраната на САЩ.

Превод и редакция: Епицентър.БГ

Епицентър