Едни депутати искат да се върне партийното номадство, други – да има тестове за алкохол и наркотици

Работата по новия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание навлиза в решителната си фаза, след като на 26 юни изтече срокът, в който отделните парламентарни групи можеха да правят предложения. Докато новият правилник влезе в сила, действа старият. Депутатите приеха специално решение, с което да потвърдят тази традиция.

Идеите на парламентарно представените партии за изменения в правилника могат да се обобщят с една поговорка – показват кой „къде го стяга чепикът“.

Но да припомним – 50-ото Народно събрание избра на 21 юни временна комисия по изготвянето на правилник за дейността си. В нея влязоха по двама представители на всяка от парламентарните групи. Оглави я Анна Александрова от ГЕРБ-СДС, която има опит като шеф на правна комисия в предишно Народно събрание.

Предложенията на най-голямата парламентарна група – на ГЕРБ-СДС, засягат темата с промените в конституцията. А по-точно как да се действа, когато Конституционният съд обяви определени текстове на закон или на конституцията за противоконституционни. В момента в правилника съе казва само, че „ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението“.

Според предложенията на ГЕРБ-СДС, внесени с подписите на Анна Александрова и Христо Гаджев, се предлага при постъпване на решение на КС председателят на Народното събрание да го съобщи на първото заседание след постъпването му и да разпредели решението в тридневен срок между неговите комисии. Парламентът трябва да се произнесе в срок от два месеца, предлагат вносителите.

От „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат при липса на кворум в дадена комисия тя да не прекратява заседанието си, а да може да провежда изслушвания и обсъждания. Такъв е бил редът в предишни парламенти.

В 49-ото Народно събрание редица заседания бяха провалени заради липса на кворум, като най-често това се случваше в комисията за Марин Божанов-Нотариуса. От ПП-ДБ настояват също така промени в дневния ред да могат да се правят по предложения на председателя на парламента, но след консултации с групите по време на председателски съвет.

От „Възраждане“ настояват в българския парламент да може да звучи само българският химн. Цвета Рангелова и Петър Петров са вносители на промените в правилника, предлагани от тази партия. Известно е, че откакто намират място в основния законодателен орган на страната, хората на Костадин Костадинов демонстративно сядат, когато прозвучи „Одата на радостта“ – химна на Европейския съюз.

Освен това, от „Възраждане“ настояват депутатите, които напуснат парламентарната си група, да напускат и парламента и на тяхно място да влиза следващият в списъка. Заради „неправилно“ гласуване в Столичния общински съвет от „Възраждане“ бяха изключени трима депутати, защото предложили въпросните провинили се съветници. Това стана в предишното Народно събрание. Друго предложение на „Възраждане“ гласи председателят и зам.-председателите на Народното събрание да не могат да бъдат избирани в ръководството на парламентарните комисии. А също и извънредни заседания да се насрочват не по-рано от 24 часа от взимането на решение за това.

Няколко предложения идват от червените редици.

Председателят на парламентарната група на БСП Борислав Гуцанов и група народни представители предлагат в 50-ото Народно събрание да няма специална комисия по конституционни въпроси, а обща комисия по конституционни и правни въпроси. Според социалистите в новия парламент трябва да има комисия по демографската политика. Предвижда се още комисията за контрол на службите да е с ротационно ръководство, като с началото на всяка парламентарна сесия председателят се сменя, като се редуват парламентарните групи. От БСП са против това да има специална комисия по въпросите за Шенген и еврозоната.

Георги Свиленски, който бе зам.-шеф на червената група при Корнелия Нинова, настоява да се върне т.нар. политическо номадство – т.е. депутати, напуснали или изгонени от парламентарните си групи да имат право да се присъединят към друга група. Според Свиленски трябва да се разреши и сливането на парламентарни групи.

Калоян Методиев пък, който бе изключен от групата на БСП, предлага депутати като него да могат да участват в комисии. Според сегадействащите правила това е невъзможно – за нечленуващи в парламентарна група депутати пътят към парламентарните комисии е отрязан.

„Има такъв народ“ и „Възраждане“ имат сходни предложения – те предлагат депутатите да бъдат тествани за алкохол и наркотици.

Депутатите от партията на Слави Трифонов предлагат такива да се правят в началото на всяка парламентарна сесия по разпореждане на председателя на парламента или по инициатива на една трета от народните представители, „когато от поведението на народния представител може да се направи обосновано предположение, че е употребил алкохол или наркотично вещество“. От „Възраждане“ искат тези тестове за наркотици да се правят два пъти годишно в парламента, а при отказ или при положителен резултат да се съобщава публично на сайта на парламента.

От ИТН предлагат още законопроектите задължително да минават на второ четене в комисиите. Така „стахановското“ приемане на закони на две четения в един ден би станало невъзможно.

„Величие“ също имат екстравагантни предложения. От най-малката група предлагат народните представители да не получават възнаграждения от откриването на предизборната кампания до конституирането на новото Народно събрание. За същия период на депутатите се забранява и да ползват служебните автомобили на парламента.

Епицентър