Проф. Михаил Константинов: Гръцкият модел с „бонуса“ за най-голямата партия няма да ни свърши работа

Проф. Михаил Константинов е български учен, математик, бивш заместник-председател на Централната избирателна комисия, бивш председател на Съвета на директорите на Информационно обслужване АД. Член е на ЦИК от 1991 до 2011 г., а от 2003 до 2009 г. е и неин заместник-председател.
Автор е на близо 600 научни труда, включително десетки книги.

– Пореден парламент е на път да не може да произведе правителство. Как да се излезе от тази ситуация, проф. Константинов? Прав ли е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който предлага „гръцки вариант“?

– Гръцкият модел на т.нар. форсирано мнозинство е много отдавна обсъждан в България. Спомням си, че с известния телевизионер г-н Иван Гарелов участвахме в една група, която имаше за цел да разработи съответните законови постановки и да внедрим системата с форсирано мнозинство. Само че тогава никой не прояви интерес към тази система и тя заглъхна. Принципно това е възможно. Но аз не мисля, че политически въпроси могат да се решават с технически средства. Политически въпроси се решават с политически инструменти. Това са опити – дайте да сменим системата, за да започне да произвежда мнозинства. За мен този подход е неестествен. Трябва да се реши какво правим като държава, като общество, като народ, а не да се чудим как да вкараме поправки, които я свършат работа, я не свършат.

– Конституционалисти са на мнение, че „гръцкият модел“ би изкривил заложения в конституцията принцип за равното избирателно право, за равната тежест на гласовете на избирателите. Вие какво мислите?

– Известно ми е това становище. По принцип е така, макар че изключения от това правило винаги се правят. Самият факт, че има изборна бариера, поставя част от гласовете в неравностойно положение. Гласът на български гражданин, даден за партия под бариерата, не е равен на гласа на български гражданин за партия над бариерата. В първия случай гласът нищо не произвежда, а във втория случай произвежда част от парламентарна група. Принципите не могат да бъдат следвани абсолютно.

– Ако вдигнем бариерата за влизане в парламента да кажем на 7%, това ще реши ли сегашните ни проблеми?

– Просто по-малко партии ще влязат в Народното събрание и още повече гласове ще останат неизползвани. Не съм сигурен, че това е решение на въпроса. В момента с вас обсъждаме технически средства, а, повтарям – политическите въпроси не се решават с технически средства. Това е аксиома. Както целият разговор за и против машините – той не решава никакъв проблем, а само отклонява общественото внимание от важните проблеми.

– Въвеждането на мажоритарна система би ли било политическо решение на въпроса или също е техническо?

– Въвеждането на мажоритарна система е опит за политическо решение. Но нека имаме предвид, че мажоритарни системи има в много малко европейски държави. Такива системи има във Великобритания и във Франция. Но те са съвършено различни. Във Великобритания се гласува в един тур с относително мнозинство, докато във Франция системата е в два тура и на втори тур могат да бъдат допускани до трима – четирима участници. По-скоро европейската практика е или пропорционална система или някакъв вид смесена система. Аз съм склонен да мисля, че за България би могло да се отиде на някакъв вариант на смесена система и да видим какво ще даде нейната мажоритарна част. Това не е ново за България. През 1990 г. използвахме механично смесена система 200 плюс 200 (в изборите за Велико народно събрание половината от депутатите – 200, бяха избрани мажоритарно, а другата половина – пропорционално – б.р.). Тогава се проявиха някои от дефектите на мажоритарните системи. В нашата история ние всичко сме опитали – имали сме и мажоритарни системи, и пропорционални, и смесени.

– При мажоритарни избори какви трябва да са мажоритарните райони? Каквито са били през 1990 г. или трябва да има прекрояване на картата, отчитащо промените в населението?

– Когато се използват мажоритарни системи един от основните проблеми е районирането. Страната трябва да се раздели на райони с приблизително равно население, за да имате еднакво представителство. Това невинаги е така. Във въпросната Великобритания, например, има избирателни райони, които десет пъти се различават по своето население. Един остров има 6 хиляди души население, а един голям изборен район в Лондон – 80 хиляди. Но на острова не може да се добави население, нито да му дадете половин мандат. Районирането е важен проблем. Мои колеги предложиха принципно райониране, когато г-н Слави Трифонов излезе със своя референдум. То беше актуализация на районирането от 1990 г., отчитаща промените в населението. Този въпрос е решим. Но, ако искаме да сменим пропорционалната система, по-добре е да минем на някакъв смесен вариант, а не напълно мажоритарна.

– Ако въведем мажоритарност, София и няколко големи градове ще изберат по-голямата част от депутатите. Това няма ли да доведе до други изкривявания?

– Няма идеална избирателна система! Районирането е един от проблемите на мажоритарните системи. Би могло да се направи така – всеки многомандатен район да се раздели на няколко едномандатни. Наистина има региони, където нещата са трагични – като Видин. Но няма как всичко да е идеално, каквато и система да изберем, ще има някакви проблеми.

Епицентър